Несъзнателната ни имитация на съвършенство е сълза на разкаяние в окото на Бог

Избърсах думите си от кръвта ти,
но пурпурният цвят обагри всичко.
Недостойната победа се стече покрай мене,

Богът във мен е дремещ, забравил,
че има сила значима и вечна,
но всяка поредна мечта непрощаващ

Петата Червена шапчица ме прегърна
(пърхайки кокетно с мигли).
Отпусна се и ме целуна страстно.

Мишени,издигнати в рьжта
са хората,
а Спасителят не ги поглежда