Вчера рових в джобовете си,

за да тьрся гаранционна бележка 

             за думите.

Притесних се,че когато

             те видя

няма да мога да кажа нищо.

    Несьвпадения.

И ще запаля цигара.
Поглеждайки те в очите.
Усещайки те както винаги.
Присьствието ти.

Някьде прочетох за
слепеца,който казва-
""сега разбрах какво е
мрак,това е когато
повече не ме докосваш".

    Странно е.
Самотата винаги е посока.

haresa mi stihotvorenieto.... ne bqh 4uvala tazi misal za slepeca

pozdravqvam te s edna pesni4ka , koqto sega si slu6am ...na georgi hristov... sega razbrah.... za da ne ti e tolkova samotno