Мишени,издигнати в рьжта
са хората,
а Спасителят не ги поглежда

Извън пълнотата на нещата са грешните следи,
по които вървя и другите наричат това бягство,
но само там са нещата важни за мен,

Несами в самотата
в изгладените ръбчета на камъни
от капки дъжд,

Седем златокоси дни
за седемте ми желания,когато съм трезвен
И седем нощи,тъмни и зли

Не смея и да мисля, заблуден от гордостта,
че нещо твое бих могъл да притежавам.
Освен в сънищата - искрящи във нощта

Когато в уморените ти вени
се влее  Абсолюта
и погледът ти стане стъклен

В пиесата играхме себе си
и душите ни, прилепнали в  костюмите
се молеха да продължим съня.